автор: Albatros

… уморих се да сея надежди,
а да жъна все вятър и дъжд.
Като мисля за дните си прежни,
нито злато натрупах, ни ръж.

Цял живот все на кривата нива
тътря своите празни мечти.
А животът от мен си отива! –
и към Нищото бясно лети.

Синовете нахраних ли с рими?
И щастливи ли бяха те с мен?
Из пространствата необозрими
накъся ми без тях моят ден.

И водица от извора пих ли?
Но горчилките свои изпих.
И пред Бога платих всички лихви! –
цял живот да се вихря на стих.

Хълтам в есени, все по-печални.
Кой бях аз във световната кал?
Просто – още един ненормалник,
спрял за миг – и след миг отлетял.

1 септемврий 2023 г.
гр. Варна, 14, 00 ч.