автор: pastirka

Малка къщичка там, до морето,
е заселена само с мечти.
Тя е фар, не престанал да свети,
но в мираж се превърна почти.

На високото кацнала, сутрин
всеки изгрев посреща с поклон.
Стъпалата отдавна са срутени,
но надеждата търси подслон.

Тъй не стигнах до нея с години,
от илюзии нижех гердан.
Хоризонтът ли с мен се размина,
оглушал за шума на рапан?

Жадни стъпки към залив не тичат,
не застила за мен балдахин
песъчливият бряг и не сричам
папироса на въздуха син.

Само в сън отвисоко се гмуркам
аз в мечтата за къщичка пак.
Но морето с вълни като шкурка
трие смешния блян на глупак.

01.09.2023