автор: BAIGEZAN

Що да танцувам тоя живот?
Днеска е той като на скот.
Не е само блуз, ами и диско,
толкоз далечен,толкова близко.
Рано, късно,,,нататък" ще тръгна
и при това- без да обръгна.
Горчивият вкус сега го усещам,
а пък за сладост хич се не сещам.

Животът ми казва:,,Чупката, майна!",
но, аз ще разкрия моята тайна-
той отдавна ме е подминал.
Чудно е някак- не съм си заминал.

На звездният дансинг весден си играя.
Да каня Луната, все пак си трая.
Аз, че съм мъж, то си е ясно,
но, граници има, знам го прекрасно!

Камъка бутам като Сизиф,
изумително кротък и мълчалив.
Някакси искам да се науча,
ала не смогвам да го зафуча.

На банки съм длъжен, не на живота.
Тъй, че, безкрайна е моята квота.
Смъртта ще я плясна насред Париж-
пред вас да имам малко престиж!