автор: jonkata

Не се страхувай, малката,
от есента в очите ти заседнала.
все още топли, нищо, че е безуханна,
и безцветна, и безветрена.
Не се страхувай и когато
бялото на зимата те заслепи.
Заспивай!
Ще те събудя, щом видя слънцето,
полегнало във твойте шепи,
да гали вишневия цвят в краката ти.

Не се страхувай, малката,
когато любовта се лее из сълзите ти.
Не се страхувай!
Тогава аз ще те събудя, моя мила, малка,
в уханното легло на дълбините ми.