Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Yanchobro
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14160

Онлайн са:
Анонимни: 491
ХуЛитери: 4
Всичко: 495

Онлайн сега:
:: Marisiema
:: LeoBedrosian
:: AlexanderKoz
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМорски обрати - продължение двадесет и пет
раздел: Поезия
автор: pastirka

Мълвата, че си имат те момченце
прехвърли бързо даже океана.
Намериха се близки на ушенце
да кажат новината на Гергана.
В началото усети неприязън,
но после в нея нещо се обърна
"Животът им от щастие белязан
е вече! Кой ме чака да се върна?"
Роднина ѝ изпрати снимка даже
на новото семейство с малко бебе.
Тя дълго плака. Но за да покаже,
че вече не е от яда обсебена,
с подаръка за нейната Полина
изпрати друг на новото човече.
През двете операции премина
и радваше се на вида си вече.
Човекът, взел Гергана под крилото,
добър и отговорен се оказа.
Дори предложи брак. И не защото
тя искаже мъжа си да накаже,
прие – със радост, но и тъй смутена,
че от това и себе си учуди.
У всеки има жажда вкоренена
за щастие. И тези пеперуди,
усетени в стомаха, знак са личен
за пролетното чувствено начало.
Нуждаем се така да сме обичани,
когато сме белязани с раздяла,
че нощите ни съхнат като цвете,
закичено в ревера на съдбата.
Дори и някой да ви викне "Спрете!",
животът ви определил е дата
с начало на съдбовната пътека.
Това разбрала беше и Гергана.
И подписа си сложи пред човека,
за да забрави старите си рани.

. . .

Полина беше малко неспокойна.
Момчил усетил бе. Пред терминала
той спря колата. През проверка двойна
момичето премина. Отмаляла,
девойката си мислеше с тревога,
че ще лети сама над океана.
Понякога си казваше: "Не мога!"
До полета минути ѝ останаха.
Повикаха ги. - Хайде тръгвай, дъще! -
баща ѝ с малко хрипкав глас изрече.
- Не се страхувай! Месец – и се връщаш!
За този ден жадувам, Поли, вече!
Девойката задавено изхлипа,
но тръгна и през сълзи се обърна.
Във телефона носеше и клипа
на малкия си брат. Че ще се върне
тя знаеше, но днес ѝ беше трудно
към родната си майка да пътува.
На спомена вълните бяха бурни...
Разбираше, че опитът си струва
и затова прие. Билет ѝ прати
Гергана и очакваше Полина.
Тя първо бе говорила с бащата.
През строгата инстанция премина,
решена, че докрай ще се пребори.
Но той пътуване не ѝ отказа.
Гласът на Поля трепна, – ѝ се стори –
но после много тихо "Да!" ѝ каза.
Когато се качи във самолета,
усети, че е станала голяма.
Навършила бе скоро пълнолетие,
но и разбрала: Обичта е само
способна тежки рани да лекува
и прошка на виновните да дава.
Така оставаш жив. Не съществува
причина за упорството тогава.
През облаците слънцето напече,
но Поля махна смело очилата.
Страхът изгони много надалече
и, прошката си пуснала в душата,
представи си, че родната си майка
отново с нежни чувства тя прегръща.
А Роси на летището я чака,
защото обичта в дома те връща.


К Р А Й


Публикувано от Administrator на 23.08.2023 @ 17:02:29 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   pastirka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Авге и Херакъл
автор: LeoBedrosian
1910 четения | оценка 5

показвания 29135
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Морски обрати - продължение двадесет и пет" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Морски обрати - продължение двадесет и пет
от sofia_air на 30.08.2023 @ 04:22:17
(Профил | Изпрати бележка)
Интересно е, Мими! Прочетох финалната част, но си заслужава да се прочете всичко - от началото. Прегръщам талантливата си приятелка!


Re: Морски обрати - продължение двадесет и пет
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 30.08.2023 @ 16:43:06
(Профил | Изпрати бележка)
Ще бъда щастлива, ако отделиш време и минеш като читател през целия роман в стихове, Люси! 🥰Искрено се надявам да ти хареса! Бъди здрава!💖

]