автор: PETteXXXXXa

Мисля ,следователно съществувам.

Мисля ! Значи осъзнавам че мисля.Не мисля нищо друго,мисловният ми поглед е взрян само в съмнението дали наистина мисля.Фокуса на провиждане е насочен от самите мисли към тях самите чрез огледалото каквото те могат да бъдат.Котка която гони опашката си ,но усеща че е в движение,усеща се жива.Мисля без да се насилвам,мисля без да ме насилват да мисля /примерно със задачи по математика/ мисля дали мисля,щото интуитивно чувствам, че отговорът ще е положителен.Интуитивно ли казах ? Кой по дяволите в мен си осмелява да мисли преди да съм си помислил ? Мислите които премятам мои ли са,или аз съм на мислите? Аз ли ги премятам ,или те ме премятат ? Ако сега реша да си отворя бира ,-това аз ли съм го решил ,или мислите решават че за тях ще е добре ако аз си отворя бира. А че ще е добре да си отворя бира е несъмнено,защото е извън съмнение.Интуитивно някой в мен е изпил тази бира още преди да я отворя.Нетърпеливи мисли !Изконсумирали са предварително кефа от бирата която след малко ще отворя ,защото какво е организмът ? Генератор на нужди! Всъщност нуждите ,липсите, са отварящият се обем в който мислите могат да осъществят инвазията си.Мислите се нуждаят от материалният свят ,материалният свят е създаден и потдържан всеки миг заради мислите и не може и секунда без Онази най Голяма Мисъл на която всички мисли са просто периферия и окончания.Мислите не могат без бира!Иначе бирата не би съществувала в свят създаден от мислите!
Така говорят моите мисли!Мамка им!Искат бира