David L. Weatherford
Наблюдавал ли си някога
на въртележката децата?
Или чул ли си дъжда
как пада на земята?
Проследявал ли си някога
на пеперудата лудия полет?
Или в падащата нощ
към слънцето отправял ли си поглед?
Успокой се по-добре!
Недей тъй бързо да танцуваш!
Животът кратък е,
а музиката вечна- не.
Със скорост бясна
прелиташ ли през дните си?
И отговора чуваш ли,
"Днес как си?" питайки?
А на края на деня
лежиш ли в кревата си,
цял куп грижи
прехвърляйки в главата си?
Успокой се по-добре!
Недей тъй бързо да танцуваш!
Животът кратък е,
а музиката вечна- не.
И казвал ли си някога на своето дете
"Това ще сторим утре"
без в бързината да съзреш
тъгата му отвътре?
А губил ли си нявга връзка,
с риск приятелство на смърт да обречеш,
защото не намери време
едно "Здравей!" да изречеш?
Успокой се по-добре!
Недей тъй бързо да танцуваш!
Животът кратък е,
а музиката вечна- не.
Тичайки нанякъде забързан
радостта от пътя на половина губиш,
а да се безпокоиш и бързаш
е като неотворен подарък на боклука да изхвърлиш.
Животът надпревара не е!
Успокой ти своята душа!
Послушай музиката
преди да свърши песента!