автор: hoodoo

вдъхновено от "Антихрист" на Е. Станев

Дълбоко в душата ми, като на дъното на вулкан-убиец, дремеше... звяр.

За да напишеш на 7-годишна възраст със спрей на стената на църква, в която обикновените хора ходят да се помолят за здраве или нещо си друго, "антихрист", не ти трябва много мозък, просто душата ти трябва да е леговище на... звяр.

За да извършваш на 15-годишна възраст сатанински ритуали от които и на най-страшните кабалисти биха им настръхали косите, когато съучениците бленуват за Оксфорд или Кембридж, не ти трябва особена интелигентност, просто душата ти трябва да е станала тясна за... звяра.

За да докараш до квази-психоза най-нежното създание, което си срещал и пред което колегите ти само благоговеят, не е никак обезателно да притежаваш особено мъжество, просто трябва да си се сприятелил със... Сатаната.

И беше неизбежно да стана гъст със Сатаната. Звярът в мен надуши една друга душа, която би му предоставила по-удобни и функционални условия за живот.

Сега Сатаната танцува, в сърцето на една загиваща цивилизация пред лицата на още по-щастливите и нищо неподозиращи свои жертви... А звярът, който така добре познавам не се и сеща за мен и своето старо обиталище.

Безмилостно се преебахме се със Сатаната, но най-яко преебана се оказа "цивилизацията", която векове наред преебава без жалост, богоугодно и нетолкова богоугодно моя народ.

...

Това не е жалко предсмъртно писмо, нито пък са сълзливи прощални думи. Това само една много скрита история, от която, разбира се, много съществени елементи изобщо няма да станат ясни. Важното тук е, че Дамата на сърце ми вече няма от какво да се страхува.

Най-малкото от едни угаснал вулкан...