автор: Albatros

... на втори август винаги вали и Варна се размива във пейзажа,
и локвите се раждат със бодли! – ела при мен и ще ти ги покажа,
и пльосва се морето по корем, върти прибоят дрипав кат медузи,
и трябва да съм луд, ама съвсем, че все така да вярвам във илюзии,
несвестен комарджия – на белот изгубил всичко, ще си чакам края –

без теб пропуснах цял един живот, за идещите спрях да си мечтая,
оттук нататък следват самоти, в които – може би? – ще оцелея,
ако случайно Бог ни приюти от вятъра, връхлитащ върху кея,
ела при мен? – над черните скали луната ще блести като скарида,
на втори август винаги вали, а аз не знам без теб къде да ида...