Много ми е цветна тази зима,
а не помня да съм и купувала пижама
нямам спомен да съм я гримирала,
или пък да съм обичала циклами
и да съм си ги редила по первазите
на прозорците на зимното ми взиране.
Зимата сега е пъстро пазене,
не е отегчително умиране.
Шарена е зимата, защото
Слънцето не искаше да си замине.
Слънцето оставаше по клоните, в мислите
в очите, в балконите, дето се протягаха нагоре...
Слънцето се радваше на хората.
Слънцето се спускаше в косите ни,
устните ни мацваше с блясък,
стрелваха се слънчевите птици
по лицата ни нахално кацаха.
Слънце като малки зрънца пясък,
полепени по врата на януари.
В профили, анфас, фронтално,
слънцето ни цели с янтари.
Слънце- нищичко феноменално.