автор: yotovava

Аз бродя често в странни светове,
които сетивата ми изострят.
И кътам обичниче – стръкче-две,
поканя ли те там на гости.

Едва ли ще те чака впряг коне,
или файтон – във формата на мида.
Но спреш ли покрай мен за миг поне –
навярно по-далече ще отидеш.

Ще ти налея чаша летен чай,
а облакът на длан ще те люлее,
При мен царува теменужен май –
недей ме пита никога къде е.

Не се нуждае любовта от храм –
сред който вятърът ревнив се киска.
Каквото имам – всичко ще ти дам.
Но моля те – ненужното не искай.