автор: pastirka

Морето пак приятелски ги срещна,
с вълни спокойни бе се заиграло.
За него любовта не беше грешна,
а те, че се обичат бе разбрало.
Намерила си място, първо Поля
постелката върху чаршафа сложи.
Щурееше край нея Рик на воля
и правише си крос с маршрути сложни.
Момчил и Роси бяха се вглъбили
във себе си. Гореше тишината.
Мълчанието те не нарушили,
мъжът я хвана нежно за ръката
и водно колело пред тях показа.
- Да се качим ли? Поли обожава.
Ще иска после пак, че е зараза,
но мисля, че детето заслужава.
Полина чу баща си и изприпка,
врата му тя с ръцете си обгърна.
- Ти знаеш, тате, плувам като рибка,
не ме е страх, дори да се обърне.
- Това не трябва, дъще, да се случва,
недей да дърпаш дявол за опашка,
че лошото така съдба отключва,
не бива да се случва нищо страшно!
Готов ли е помощник капитанът
да завъртим задружно чифт педали?
Росица се усмихна леко, стана,
а Поли, водно колело избрала,
го буташе с баща си към водата
сияеща и толкова щастлива,
че детското ѝ островче в душата
вълни на радост взеха да обливат.
Качиха се, педали завъртяха
и много бързо се отдалечиха
от хората по края дето бяха,
но своята посока не смениха.
Полина беше точно зад баща си.
Вниманието нещо ѝ отвлече,
над рамото му рязко се надвеси,
по силния наклон се плъзна, вече
разбрала, че ще падне във водата.
Росица я видя, от страх изстина
и за крака ѝ сграбчи я жената,
но прилив на вълна злокобно зина
и в този миг момичето отнесе.
Страхът удари Роси през лицето...
От плясъка бащата беше стреснат.
Обърна се. - Къде ми е детето?
В страни една ръчичка се показа,
но после скри се. - Не клати, Момчиле,
ще се обърнем, - рязко Роси каза -
че колелото е надясно килнато!
Ела насам ти в равновесна поза! -
успя да каже и се хвърли смело.
Пое си въздух и надолу Роси
към дъното със вещина, умело
се спусна и започна да претърсва
с уплашен поглед водното пространство.
Сърцето ѝ, от ужаса разкъсвано,
го правеше с прецизно постоянство.
И изведнъж, видяла Поли вече,
тя ловко до момичето достигна,
напрегна сили, горе го извлече,
Момчил пое Полина и я вдигна.
Спасителите, от брега видели, ,
че има паднал пасажер в морето,
със скутера си бяха долетели
и много бързо сложиха детето
на пясъка. Медикът се намеси,
започна Поли той да съживява.
Направи ѝ той спешно гръдни преси
и тя вода повърна. Чак тогава
на този ужас Роси се поддаде.
Тя цялата от нерви се тресеше.
Момчил я гушна. - Поли ти извади,
спасителка на рожбата ми беше...!
Момичето полека се огледа,
подвластно на страха парализиращ,
треперещо и още много бледо.
Едва ли преживяното разбираше.
След час, прибрани в тяхната квартира,
стояха на беседката смълчани,
с души, от ужас сякаш рестартирани,
а от съдбата в таен брак венчани.

Следва: