автор: Albatros

Красива си, когато си до мен.
Красива си, когато си отиваш.
Във лятната си роклица от лен,
развяла сенокосната си грива.

С прекрасното надиплено фишу,
наметнато на топлата ти шия.
След теб ще купя за мезе кашу –
и седем светли бири ще изпия!

Прости ми, че брутален бях и груб,
че ти стоварих тонове печали?
Че дишах на квадрат за теб, на куб! –
и в своята Любов не те пожалих.

Унищожих те – стръкченце трева,
което тъй безжалостно прегазих.
И в мъжката ми стая – три на два,
не се помолих Господ да ни пази.

След стихчето, което ти чета,
отекват в мене гърмел подир гърмел.
Когато си отива Любовта,
дори и Бог не може да я върне.

22 юлий 2023 г.
гр. София, 20, 10 ч.