автор: pavlinag

Да сложим точка!
Чувствата умряха!
Гъсеницата
стана пеперуда,
а от писмата
изпълзя душата ми
и есента
замръзна във чучура.

Да сложим точка!
Ябълките паднаха!
А прикипя виното
във сърцето ми,
и овехтя внезапно
листопадът,
тъгуването
се превърна в реге.

Да сложим главна буква!
Да отворим
направо нова книга
за душата!
Да я поканим пак да се разпъпи
като погален
от листата вятър.