Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: rusty_camper
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14172

Онлайн са:
Анонимни: 339
ХуЛитери: 3
Всичко: 342

Онлайн сега:
:: whitetomcat
:: LeoBedrosian
:: Helan

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМорски обрати - продължение осем
раздел: Поезия
автор: pastirka

"Не мога да заспя, та тя е тука!
На метри е от мен и ме привлича!
Удобно ли е посреднощ да чукам
аз на вратата? Не, не е прилично!"
Момчил с такива мисли се въртеше,
но гледаше да не събуди Поли.
Следобедът им също чуден беше.
Валя, но после слънцето наболо
покани ги навън да се разходят.
Усещаше се нов и приповдигнат.
А черните си мисли той проводи
далече, да не могат да го стигнат.
И Роси до прозореца отворен
се питаше сама какво се случва.
Ослушваше се. С Всеки звук отронен
тя мислеше, че ключ врата отключва.
Единствено Полина сладко спеше,
прегърнала възглавката голяма.
Сънуваше ли, истина ли беше –
усети сякаш стъпките на мама.
Когато тя над нея се надвеси,
момичето простена с глас тревожен:
Ти винаги си скрита зад завеси
и да те видя аз е невъзможно!
Морето не задаваше въпроси,
притихнало в прегръдката си лунна.
Очакваше то стъпките им боси,
че с изгрева отново ще целуне.

. . .

"Деня отново изгрев ще изкъпи.
Дали ще дойдат, ако ги поканя?" -
помисли Роси и със тихи стъпки
пред тяхната врата в зори застана.
Зад нея чу раздвижване, което
надеждата събуди и почука.
Вратата се отвори: - "Ах, морето!"
запял е някой преди мене тука!
Момчил усмихнат вътре я придърпа.
По боксерки облечен само беше.
През раменете тъмно синя кърпа,
че се е къпал, пръв свидетел беше.
Росица се смути, загуби дума,
започна тя да диша учестено.
По бузките – издайниците румени –
премина страх. - Не може забранено
това, което се заражда в двама
да бъде, успокой се, Роси скъпа!
Готов съм, малко ме изчакай само,
че аз преди минута се изкъпах.
- Ще дойде ли момичето на тете
да слезем до брега отново трима? -
навел се над детето си, бащата
излъчваше любов неотразима.
- Не искам, трудно спах в горещината
и предпочитам тук да си доспивам -
отвърна Поли с глас сънлив. - Водата
е хладка още. Пак ли да настивам?
- Добре, сладурче, ти поспи тогава,
а ние с Роси изгрев ще посрещнем.
Не всеки може в пет часа да става,
в това не виждам, дъще, нищо грешно!
Момчил облече лек екип във бяло
и маратонки в летен стил си сложи.
Усмихнато, лицето засияло,
че е щастлив, на изпит не подложи.
Излязоха те с тихи леки стъпки.
Вратата само скръцна с изненада.
Единствено със поглед – чужда кръпка –
ги проследи моралният хазяин.

Следва:


Публикувано от anonimapokrifoff на 11.07.2023 @ 10:18:32 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   pastirka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.11.2024 год. / 14:36:35 часа

добави твой текст
"Морски обрати - продължение осем" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.