"Не мога да заспя, та тя е тука!
На метри е от мен и ме привлича!
Удобно ли е посреднощ да чукам
аз на вратата? Не, не е прилично!"
Момчил с такива мисли се въртеше,
но гледаше да не събуди Поли.
Следобедът им също чуден беше.
Валя, но после слънцето наболо
покани ги навън да се разходят.
Усещаше се нов и приповдигнат.
А черните си мисли той проводи
далече, да не могат да го стигнат.
И Роси до прозореца отворен
се питаше сама какво се случва.
Ослушваше се. С Всеки звук отронен
тя мислеше, че ключ врата отключва.
Единствено Полина сладко спеше,
прегърнала възглавката голяма.
Сънуваше ли, истина ли беше –
усети сякаш стъпките на мама.
Когато тя над нея се надвеси,
момичето простена с глас тревожен:
Ти винаги си скрита зад завеси
и да те видя аз е невъзможно!
Морето не задаваше въпроси,
притихнало в прегръдката си лунна.
Очакваше то стъпките им боси,
че с изгрева отново ще целуне.
. . .
"Деня отново изгрев ще изкъпи.
Дали ще дойдат, ако ги поканя?" -
помисли Роси и със тихи стъпки
пред тяхната врата в зори застана.
Зад нея чу раздвижване, което
надеждата събуди и почука.
Вратата се отвори: - "Ах, морето!"
запял е някой преди мене тука!
Момчил усмихнат вътре я придърпа.
По боксерки облечен само беше.
През раменете тъмно синя кърпа,
че се е къпал, пръв свидетел беше.
Росица се смути, загуби дума,
започна тя да диша учестено.
По бузките – издайниците румени –
премина страх. - Не може забранено
това, което се заражда в двама
да бъде, успокой се, Роси скъпа!
Готов съм, малко ме изчакай само,
че аз преди минута се изкъпах.
- Ще дойде ли момичето на тете
да слезем до брега отново трима? -
навел се над детето си, бащата
излъчваше любов неотразима.
- Не искам, трудно спах в горещината
и предпочитам тук да си доспивам -
отвърна Поли с глас сънлив. - Водата
е хладка още. Пак ли да настивам?
- Добре, сладурче, ти поспи тогава,
а ние с Роси изгрев ще посрещнем.
Не всеки може в пет часа да става,
в това не виждам, дъще, нищо грешно!
Момчил облече лек екип във бяло
и маратонки в летен стил си сложи.
Усмихнато, лицето засияло,
че е щастлив, на изпит не подложи.
Излязоха те с тихи леки стъпки.
Вратата само скръцна с изненада.
Единствено със поглед – чужда кръпка –
ги проследи моралният хазяин.
Следва: