автор: pastirka

- Аптеката отваря чак във десет,
приемат стока! - мъж го информира.
"Да, свикнал съм да бъде трудно! В лесно
и глупав да е, път човек намира.
По-мъдър ли съм вече? Поговорки
главата ми превзели са отскоро!" -
помисли си Момчил и с поглед зорък
прочете на аптеката "Затворено".
Видя, че информацията точно
предал му бе любезният мъжага.
"Лекарствата изчакват на отсрочка.
Приоритет закуската налага."
Помисли си дали да пита Роси
какво да вземе, после се отказа,
защото преценил бе, че въпросът
за нея труден днес ще се окаже.
Вибрация усети и дисплеят
изписа пак познатото му име.
"Какво ли се е случило със нея?
Усещам как тревогата гори ме!"
- От стаята ми иска да ме мести
хазяинът, платила съм до днеска.
Че идват други квартиранти – вести
получил е. Но стаи на адреса
свободни нямал... В новия квартал ли
да дам съгласие и да отивам?
- Но ти си болна! Той не е разбрал ли?
Защо ще мести теб, несправедливо е!
Изчакай ме и отговор не давай.
Ще видя как е с моите хазяи.
Бъди спокойна и не натоварвай
сърцето, Роси! Що за негодяи!
Той спря пред закусвалнята най-близка
да вземе кифли три и три бозички.
"Те може с Поли друго да поискат,
но аз еднакво купил съм за всички."

. . .

"Защо ли моят татко се забави,
открил ли е отворена аптека?" -
Полина взе въпрос да си задава
и нервност я обхващаше полека.
Когато портата на двора тракна,
прозоречните щори тя повдигна.
Не го видя, но чу врата, че щракна.
- Ох, тате, най-накрая ти пристигна!
- Изми ли се? Закуска, мила, нося.
Но първо да говоря с някой искам.
Проблем отново има кака Роси,
за отговор той вече ме притиска.
Момчил откри хазяина на двора.
Поливаше лехите той с домати.
Не бе разговорлив и често хората
приемаха това за свръх чудатост.
- Една позната търси тук квартира,
та рекох да попитам аз за стая.
Дали при теб свободна се намира?
- Едничка имам, на етажа в края.
- Тогава, да пренасям ли багажа?
- Нощувки колко иска госпожата?
- Сега ще звънна аз и ще ви кажа.
- Не гледа към море, към двор с цветята.
- Чудесно, знам, че тя ще я хареса.
- Но ползва на етажа обща баня.
- Не е капризна тя като принцеса,
надявам се доволна да остане!

. . .

Закусиха. Спокоен бе, че Поля
отново беше с апетит предишен.
- Ще дойда с тебе, много ти се моля! -
започна театрално да въздиша
порасналото му дете добричко.
- Не ме изнудвай, ще се върна бързо!
До час очаквам да приключа всичко
и да ръзвържа този труден възел.
От бързане вратата дръпна шумно
и скоростно към Роси се затича.
Усети как се радва той безумно,
че дамата, започнал да обича,
в квартирата им тяхна ще нощува.
"Любов печелиш, ако тръгнеш смело!" -
отново тези думи взе да чува
на онзи стопаджия – мъж от село.
Когато влезе в стаята на Роси
със нейната закуска във ръката,
че станала е, той ѝ се ядоса.
Прибираше багажа си жената.
- Седни сега, лекарства че ще пиеш,
закуската дано да ти хареса!
От нея сили нови ще добиеш.
Отивам до аптеката. Те в десет
ми казаха, че днеска ще отворят.
Говорих и с хазяина си. Всичко
със него уредих и уговорих.
Не се напрягай, моля те, душичко!

Следва: