| Няма да забравя този ден. Така, както децата помнят първите игри на "Не се сърди човече", в които са побеждавали по-големите си братя и сестри. Няма да забравя лицето й, лишено от всякаква злоба или болка. Просто вкаменено, с поглед, спрял хода на времето именно в този миг, сякаш това бе вечността - нейната почуда и нашата голота.
Разбира се, бяха нужни само още няколко вдишвания и емоциите изплуваха в нея и удавиха всичко наоколо в жлъчта си. Въздухът се зареди със злобата й, сякаш всеки момент щяха да пламнат искри, които да изпепелят първо нея, после и всичко останало. Беше готова да руши и убива, беше готова на всичко, защото вярваше, че не й е останало нищо. Сякаш виждах как мислите й се надбягват яростно, как оставят отпечатък на изражението й, как всяка една добавяше още злост, още болка, още грозота на чертите й. Не помня думите й, не помня ударите й. Помня мислите й. Особено тия, които не се изписаха на лицето й. Не я бях виждала така уродлива. Така истинска. Така жива. А в този ден тя наистина живя. Като че някоя невидима ръка с детското си влечение към гротескното и гръмкото, бе удвоила, утроила дори нормалната й скорост на... живеене. Нямаше и помен от оная летаргична личност. Всъщност така я харесах малко повече.
Не мисля, че реагирах кой знае как, когато тя влетя в стаята. Макар и в мислите си да бях разигравала вече този сценарий. Представях си се стресната, малка, свита, почти будеща разбиране с плахия си поглеад. С други думи - жалка. Което по никакъв начин нямаше да ме направи по-малко грешна дори в собствените ми очи. Странно наистина, никак не се случи така. Просто извърнах глава към нея. Не прикрих гърдите си, не се отдръпнах от него. Стоях си така - гола, спокойна, дори заинтригувана от извъредността на ставащото. Не мигнах дори - не исках да пропусна и едно изражение на лицето й, а тя смени много такива. Навярно и пулсът ми не се ускори. За първи път го почувствах тогава... Женското... Първичното женско чувство за надмощие.
Тя отдавна подозираше за мен. Бродех като сянка в мислите й, имах хилядите лица, които ми придаваше тя, бях първата й мисъл сутрин, единствената в съня й. Аз, кучката, която топлеше леглото му. Тая, за която той бързаше след работа. Тая, на която той не забравяше да подарява цветя. Знаех или поне подозирах всичко, което тя изричаше по мой адрес. После отивах мила при нея и я питах как е, какъв цвят червило използва, защо е тъжна. А тя ме поглеждаше със съмнение, както се взираше и във всяка друга жена, и негласно обясняваше тъгата си с още някое цветисто определение за моя непознат образ.
Ето че най-сетне тя ме виждаше. Мен, любовницата, адското изчадие, което отдалечаваше физически и духом приятеля й с всеки ден. Вече знаеше как изглежда лицето ми, какви са бедрата ми, едри ли са гърдите ми. Вече знаеше коя съм. Почувствах необяснима лекота. Почувствах тържеството да обладава съществото ми. Вече се знаеше - аз бях забила ножа в гърба й, аз я карах да страда, аз бях обичаната.
Мислех, че ще изпитвам жалост и вина, че ще търся думи да оправдая приятеля й, че ще отбягвам погледа й и скланям глава пред крясъците й. Мислех, че ще й съчувствам. Че ще е още един прояждащ миг на самообвинения. Че сякаш и контурите на тялото ми щяха да избледнеят, докато се изпаря от вината, която крещаше в сънанието ми, че мястото ми е в Пъкъла. Но не, не съжалих, че в този момент не бе останала в мен и частица съвест, която да продължава да вярва в етични принципи. На нейното място се бе възцарило почти животинското усещане за надмощие над... Врага. И двете имахме по нещо, което липсваше на другата и нямаше как да бъде поделено. А сега стана ясно коя е имала по-голямата част през цялото време.
Понесох злобата й до последната думичка и удар. Не се крих зад гърба му. Не й отвърнах. Това не би ме превърнало повече в победител. Облякох се и излязох. Исках да ме види целия свят. Мен - кучката. Мен - обичаната. Мен - разкритата. Знаех, че зад себе си нищо не оставам, защото това, което ми принадлижеше и това, което си бях заслужила, така и така щяха да ме последват. В тоя красив живот. И в Пъкъла.
Майка ми повтаряше: "Да си верен не значи да си верен някому. Да си верен, значи да си верен на себе си."
Публикувано от hixxtam на 07.01.2005 @ 20:35:56
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 323 четения | оценка няма | показвания 46094 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Мен - разкритата" | Вход | 6 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Мен - разкритата от Alexey на 07.01.2005 @ 20:52:15 (Профил | Изпрати бележка) | Имаш силно и проницателно разбиране... не знам как иначе да го кажа.
Много ми хареса.
!!! |
Re: Мен - разкритата от Obgru6tane на 07.01.2005 @ 21:17:21 (Профил | Изпрати бележка) | Преди всичко се радвам, че си го казала ти:)) |
]
Re: Мен - разкритата от sime на 07.01.2005 @ 21:13:34 (Профил | Изпрати бележка) | Харесва ми текстът, а и си падам по сентенциите
“Да си верен не значи да си верен някому. Да си верен, значи да си верен на себе си.” |
Re: Мен - разкритата от Hammill на 11.01.2005 @ 22:10:00 (Профил | Изпрати бележка) | Добре е написано.
Героинята обаче е малко стилизирана, липсва й живот, малко като в американски трилър.
Тази, която не изпитва угризения, тази която с гордост носи определението "кучка", тази, която винаги е свободна чрез това, че не попива. Отразява, но не попива - малко тенденциозен образ. |
Re: Мен - разкритата от Obgru6tane на 12.01.2005 @ 00:00:51 (Профил | Изпрати бележка) | Тук няма как да се съглася обаче. Това е настроение. Не е същност. Тя реагира като поставена в необичайна ситуация, тоест твърде естествено, за да влезе в осмисленото разбиране за естественото. Мислиш, че познаваш себе си и че достатъчно време си отделил на самонаблюдение. В следващия момент си някой друг, водят те някакви емоции, които ти се виждат непознати, нали до скоро си ги игнорирал от срама да не се окажеш по-малко човечен. Изненадата първо идва от откритието на тази част от теб, после и от нейното най-спокойно приемане в стресов момент. Не съм създала героиня, която да се гордее с определението кучка, тя просто престава да се страхува от него, защото често най-голямото обвинение идва точно отвътре. Тогава ти иде да крещиш с идеята, че какъвто и да си, има нещо в теб, което те разбира и ти го позволява. Мислиш ли, че тя наистина е кучка в най-безпощадния смисъл на думата? За това става въпрос всъщност.
Както и да е... развихрих се:))). Моля за извинения за което. Един публикуван текст е точно толкова мой, колкото и на тези, които са се спрели на него, тъй че винаги има място за критика.(А и твоята искрено ми допада;-р). Но все пак запазвам правото си да кажа какво точно е значението на разказа за мен самата от времето, в което е принадлежал само на мене. |
]
Re: Мен - разкритата от Hammill на 12.01.2005 @ 13:47:01 (Профил | Изпрати бележка) | Това обяснение ми харесва. :) Наистина има моменти, в които човек действа изчистено, сякаш е някой друг, тотално отчужден от себе си. И тогава сам изненадва себе си.
Тази ситуация обаче никога не е езнозначна, в нея има жило, и жилото е точно там, че ти се чувстваш различен от самия себе си, а пък това поражда напрежение, безпокойство.
Раказът ти е хубав, обаче е стилизиран точно поради това, че ти си отстранила жилото в тази ситуация. Представила си желан, идеален образ.
Но наистина си го направила добре. Имаш усет за проза. Ще ми е приятно да те чета. |
]
Re: Мен - разкритата от Obgru6tane на 29.01.2005 @ 19:13:08 (Профил | Изпрати бележка) | Blagodarq, Hammill. Edin obraz, zaslujil opisanie, po4ti winagi nosi nqkakwa 4ast ot sy6tnostta na syzdatelq mu, tezi, koito gledat na edin tekst kato otravenie na ne4ii wytre6en swqt, sa naqsno s towa. Imam o6te kakwo da ti kaja, obi4am da ima za kakwo da se spori, no neka go ostawq za po-podhodq6t slu4aj. Pak blagodarq:))) |
]
Re: Мен - разкритата от Obgru6tane на 14.01.2005 @ 22:05:55 (Профил | Изпрати бележка) | Може би се променям. Радвам се, че продължаваме да се търсим. Целувам те. |
]
Re: Мен - разкритата от vulchebnik на 21.01.2005 @ 22:32:56 (Профил | Изпрати бележка) | Дълбоко,проникновено, с уважение към самата себе си !....Харесва ми!Поздрав! |
Re: Мен - разкритата от Ufff на 27.02.2005 @ 12:26:34 (Профил | Изпрати бележка) | "Не я бях виждала така уродлива.Така истинска.Така жива.": Дори само заради това описание си струваше да прочета разказа.
Пак поздрав! |
| |