автор: yotovava

Ти може да не вярваш в тишината,
но тя е толкова красноречива –
обичам те и вън е още лято,
еленова луна рида облива.

В нощта, която със мастило звездно
написа първите си тъжни рими,
постой до мен – навярно за последно,
защото знам, че тръгваш си, любими.

След твойте стъпки врана ще изграчи
и ще разкъса струните небесни,
които бранеха довчера здрача
от твоите очи да не изчезне.

Талазите от теменужен прилив
земята ненаситно ще погълне.
Дано узнае колко бях щастлива,
преди да стане тъмно и безмълвно.