автор: snejenbor

Аз не искам миражи, да се гмуркам в мечти
искам жива реалност, тук до мен да си ти.
Да ме буднеш с усмивка с оня поглед зовящ,
да ме милнеш по бузата с жест нежен, пълзящ.

И да тръгнем нанякъде, ей тъй за ръце,
без цел, без посока, но с пламтящо сърце.
Да ме стрелнеш със поглед, да подложиш ми крак,
да ме гледаш с насмешка, да ме искаш и пак,

и така до безкрайност, все до мен да си ти,
стига само във твоята, моята ръка да стои.
И с наслада да пием,още вино Живот,
толкоз колкото иска , колкото дал ни е Бог!