автор: Marta

Обожаемий май!

Мой мако разгален, неистов.
Роден мой край
и начало в зелено разлистено!
Вятър зелен над зелени треви и представи,
мой откровен, чист, до лилаво изстрадан.
Шипков мой храст, кипнал във розово-бяло,
мое спасение, мое безсмъртие спряло.

Жертвен мой май,
драски по мен, драскотини -
            алени макове - целите кръв и коприна,
   тежко земите тържествени да пребродя -
            дай ми хората от макове днес да водя!

За копривени ризи за всички несвършващи зими,
дай ми коприва - и след зимата все ще те има!

Зелени черешови храмове, пълни със птици,
   накрай света светят във светло зелено зениците
на притаило се в развълнувани макове лято,
май да си, мак да си, мой да си -
все така всякакъв!

И когато притихнат жаравите макове в твоята пазва,
да съм нейде сред тях - палечка в мака си влязла.