автор: Albatros

... започнах да се чудя все по-често – нали по аритметика съм слаб,
защо животът спря да връща ресто, когато си купувам сутрин хляб,
защо живея като псе – наритан, завързан с глоби, с данъци безкрай,
и вече спрях отдавна да се питам кога ще смъкнем онзи вечен Рай? –
кога ще заживеем? – бели хора! – под щедрите Господни слънчица,

да ме събуждат птиците на двора, да чувам светла глъчка на деца,
озъбено и зло, свирепо куче! – без маска, без намордник и без грим,
защо ли на добър живот не случих? – поне за миг един неповторим,
и до кога това ще продължава? – мълчат край мен добрите мъдреци.
Родино моя, глупава държава! – в която властват лакоми крадци.