автор: radi_radev19441944

Възможно е на всеки да се случи
и викат ме навън щурци и пътища.
Скимти среднощ едно самотно куче
в прегръдката на тъмните ми сънища.

Ще трябва да мълча и да забравя.
Пребродих ледохода и просторите.
Сърцето има много странен навик
да трупа тишина за метеорите.

Но има там - един прозорец свети
и лутат се в лазура пълнолуния.
Бродира в небесата силуети
безумната мечта на сомнамбулите.

Събирам нощ и стари партитури
в тацуващата лудост на светулките.
Пронизват зноя лунни трубадури
с магии от душата на цигулката.

Но тази песен също е изпята
и ляга необятност край октавите.
Навярно има таен план съдбата
да вая серенади от забравата.

Възможно е и случва се на всеки.
Не всичко непременно е загубено.
В света на Капулети и Монтеки
намира се местенце и за влюбени.