автор: Patrizzia

И следвам я, съдбата си нелека –
път без начало и без край,
но нейде в тъмното сияй
божествената същност на човека.

Приятелю, ръка подай!
Ще тръгнем с теб ту бързо, ту полека,
намерих те! И ще вървим довека,
или дорде Отецът пожелай.

А после с теб ще легнем сред цветята
и знаеш ли – ще бъде май...
Спокойствие – Нирвана непозната,

дори и там ще ти държа ръката,
приятелю, додето, знай,
лодкаря стар не видим и реката...