автор: Albatros

... когато отлетя в простора син,
ще скътам туй, което Бог ми прати –
две ябълки връз майчиния скрин,
тютюнец – от пунгията на тати,
дъха на джоджен, чубрика и ким
от слънчевата сундурма на баба,
и от лулата блага струйка дим,
с която дядо кротваше над хляба,
и врясъка на малкото козле
в саята с вироглавите козлета,
валмо от тръни в зимното поле,
че да е трънен Пътят на Поета,
на паячето светлия хамак,
увиснал върху мен на гредореда,
и любовта на моя котарак,
с която той по цяла нощ ме гледа,
и дюлите от стария комод
ще греят във съня ми цяла зима.

Един прекрасен спомен за живот,
във който мене няма да ме има.

8 юний 2023 г.
гр. Варна, 20, 40 ч.