Човекът, от както се помни,
винаги носи по две стомни.
Едната за себе си носи,
а другата-за еди-кого си.
Когато,все пак, е приятел
другият стомноползвател,
някакси по му е леко
и стига човек надалеко.
Щом другият не е любим,
на него щом хич не държим,
но, стомната трябва да носим,
че милост от него ще просим,
върви се тогава тъй трудно,
и с неохота, и мудно.
Подбирай си стомните, братко,
това ще ти кажа накратко!