автор: Albatros

... от мен – навярно? – просякът пред храма е седем пъти повече щастлив,
в паничката му цял ден празно няма, пък аз съм в постоянен нервен срив –
от мен се иска нещо все да плащам – било във ТУДА, НАП – или в НОИ,
и с моя мозък – дърта, сива флашка! – да връзвам рими – в розови бои,
и – безпаричен, цял живот да нижа душата си – в сонет подир сонет! –

без да се питам – кой ли го е грижа? – Поет ли съм, или не съм Поет.
И утрешният ден какво ми носи? И – носи ли ми нещо въобще? –
освен кълбото с вечните въпроси, което друг след мен ще разплете.
– Бял хляб, момче, из думичките няма! – чух Тати от далечните звезди.
Седни, Поете, някой ден пред храма! – и Господ Бог ще те възнагради.

6 юний 2023 г.
гр. Варна, 13, 00 ч.