автор: yotovava

Жеравите отлетяха към далечните страни.
Върху килнатата стряха ситният дъждец ръми.
Вчера срути се коминът, хлътна нейде в двора пуст.
Безпощадна хала мина в неизмазания пруст.
И с каверни се изпъстри бабиният крушов скрин.
Дървоядът с алчни пръсти надълбоко се е скрил.
Спят на топло под сукмана куп преситени молци.
И замислен от тавана паякът самин виси.
Край прегърбените вишни и до кладенеца сух
вятърът плета е бишнал и предал е Богу дух.
Тихо. Тъмно. Безнадеждно. Мрак в бездънното небе.
Няма кой да те посрещне. Нито да те погребе.