... пак ще пиша с думи на Вогон. Туk се брише и смърди на кон...
Лято няма, виното изпих, срама няма, е ли туй връл стих...
Дозлият Кир
озплаква свойте вуща
и слопен плие
млатени натри.
Ще мае още
девен и в калуша
одве, отри
тез чъмни слачни
дни.
Произведението е продължение на едно мое старо, но неувяхващо вогонско стихотворение, което може да видите тук:
Едно брилянтно стихотворение