автор: Marta

Посред деня смрачи се. Мръкна. Млъкна.
Околното се стресна и застина -
като че воят на сирените измъкна
деня от ежедневната картина.

Жалейка сложи пладнето за опелото
на избледнялото революционно минало,
където Ботев, извисил челото си
над тъмната епоха, е загинал.

Където са проливали кръвта си
дедите ни - момчета на години -
оттам се носи титаничен тътен,
а тук е паднал мрак като маслина.

Маслинено, мастилено, здрачено -
записваш ли маслинките си, байно,
стаила дъх зелената вселена
чете тефтерчето със сивооки тайни.

Памук от тишина до задушаване,
докосвана от бегли, редки капки -
вилнее буря през столетия и хълмове,
иззад стъклата на душите ни присвятква.

Така далечни и недостижими
загиналите в боя. Свободата
е тяхна извоювана родина...
Не се задържат дълго на земята.

Далече бурята ечи, отеква.
Простенва вятър, който ми припомня
изпълнена до прокървила дума клетва
и точка от куршум - до днес огромна.
...

2.06.2017 г.