автор: Patrizzia

Тревожат ли съня ти тих, поете?
От речи кухи как не оглуша?
Заря огрява мрака безпросветен,
в родината – робиня без душа.

Какви са синовете ѝ родени,
да хукнат по незнайните земи?
Вода ли, кръв ли имат в свойте вени,
една ли майка теб и тях кърмѝ?

И тази нощ ехти, ехти Балканът,
дъждът оплаква робските съдби,
от ярост и безсилие обхванат,
гласът гръмовен с вятъра тръби:

— "Народ ли сте, или незнайно племе?
пред мен глави склонили. Людска гмеж!
Животецът ви – скръбно дребнотемен
и нищо, за което да умреш."

Разпръсва се тълпата. И какво ли,
от празник за смъртта ти тя разбра?
Сълзата гневна в моя стих се моли,
за свобода и за съдба добра.