автор: yotovava

Колко много умора натрупах
от ненужни и дълги войни?
Не предложих на просяка супа
и на гръб мъкна денк със вини.

Аз пребродих пространства безбрежни,
за душата да диря подслон,
топло ложе, застилано с нежност,
и къщурка – да стане на дом.

Само вятър в косите ми свива
от непрошката празни гнезда.
И загърнал ме с мантия сива,

покрай улички – тъмни и криви,
вихър леден прошета града
и препаса го с връв от коприва.