автор: snejenbor

И ще се виждаме винаги докато можем, прелетна птицо, търсеща брод,
    и ще го нищиме, стига Животе, достатъчно мъка, жал ми е, стоп!
И ще се взираме в бръчките все осезаеми, ще се залъгваш,
    че все още си младо парче,че си гурме за специални, недосегаеми,
девствено, свежо, стройно кюрпе.
И ще си мисля, увехнахме, жалко, времето никой не гали с перо,
    а когато се втренча във огледалото, обезумявам, върни ми ги дните, защо????????
Лети, гастролирай, валсирай на пук, крилата са там, на гарбът ти, среши ги, сами сме, дали
    ще сме с друг,,,,,,,,,,,към слънцето!!!! Давай!!!!!!!!! Бъди ми!