автор: Albatros

... ако Господ даде ми да се сбъдна отново в света,
да ми върне – се надам? – чепатата пътна тояга,
ще поискам да свърша две-три простички само неща –
да поседнем отново със мама – и с тати на прага,
да се вгледам със обич в отлетялата челяд – и род,
и, преди да търкулна пак по прашните друми кравая,
да осмисля – за кой ли път? – своя объркан живот,
да се пробвам на възел да свържа и двата му края,

и – понеже със песни не спечелих и пукнат петак,
и пред Кръста и Хляба единствено Богу се молех,
ще протегна душа за прегръдка в полетата с мак –
ще мълча – нека пеят над житата авлигите в полет,
ще ви махам с ръка – от далечните Райски врата,
и ще пърхат от радост полуделите в мен пеперуди.
Ако Господ даде ми да се сбъдна отново в света,
ще се моля – дано всяка сутрин щастливи се будим!