автор: diogen

Съдбата на силния всеки ден, е да се жертва
за да може друг да живее живота му , от Бог отреден
без да отрича ,всяка нападка която го трича
даже напротив – приема всяка съдба
и на хора които му желаят смърта
че не ставал дори и за тор,
той щото отрова за тях е- порода
непозната във нашия двор ,
а той от любов
отива на кладата, по-готов...
“Ако мойта смърт не помогне, то за какво да живея
мойта смърт съм приел по презумпция
както това че не мога да бъда щастлив,
когато някой до мен пролива сълзи
пък бил той враг, нали сме в един впряг”
и никой не може да го склони
врат да превие пред идните дни
когато крадци посред бял ден крадат
и последна стотинка на кръстoпът
и в същотo време набиват морал
“ Стига си крал” …..
Ах, мамка ви, гадна и пошла
Без срам и без свян ще ви пратя косата
и слово с което да съпроводя
пътя към ада ви, ще ви водя
Кой бил отляво, кой по встрани
всички сте радетели за добрини
но ще бъда щастлив когато умирам
Вий да сте с мен, и отпред на вратата
да ни посрещне Сатаната!