автор: yotovava

Стигнах до пределната си точка
По-нататък следва тишината.
Вярвах и обичах реципрочно –
но останахме си непознати.

Може да опитам да намразя –
във живота с всичко се привиква.
Нямам спомен някой да е казвал,
че каляската ще се превърне в тиква.

Пръстите ми страстно маршируват
с белите клавиши на душата.
Мракът крие дрипавата шуба
в крехкото зачатие на вятър.

За да спре безумният спектакъл,
нямам пръст и никакви заслуги.
Трудно е да минеш под чертата.
Аз опитах – днес е ред на други.