автор: Albatros

... навярно мене Господ ме наказа
по дух да си остана вечно млад.
Седя – старик, облегнат на перваза,
и гледам преминаващия свят.

Мравуняк! – милиарди мои братя.
В добавък още толкова сестри.
Как искам блага Обич да им пратя,
понеже нямам никакви пари!

Преди смъртта да ме е покосила,
несръчния си стих да им чета.
И пролетната птича ескадрила
душите им да слави над света!

В просторите, все тъй необозрими,
и Времето да спира своя ход!
И да се нижат пролети и зими
пред всекиго във този къс живот.

Аз сигурно бях зрителна измама?
А римите ми – пепел в пепелта?
Обичайте се, хора! Друго няма,
освен Любов и Мир, и Доброта.

22 май 2023 г.
гр. Варна, 18, 55 ч.