Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 654
ХуЛитери: 5
Всичко: 659

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: pinkmousy
:: Marisiema
:: Mitko19
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНобелова награда за литература
раздел: Други ...
автор: mitkoeapostolov

Първите трийсет години беше световен шампион по футбол.
Като се видя, че в това не съм достатъчно добър,
а и му мина времето, тогава дойде писането.
Веднага след него Нобела.
Като се свързах със сайтовете за онлайн литература,
един от собствениците ме подигра:
„още един луд, който се мисли за Нобелов лауреат”.
Тогава ме заболя.
Днес нямам нито едно самостоятелно публикувано произведение.
От десет години сънувам Нобела.
Това не е успех.
Това не е награда.
Това е болест.
Пабло Пикасо споделя:
„Когато бях малък, майка ми казваше:
Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал.
Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа.
Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.”
Дори да успееш.
Пак е болест.
Измислил съм над сто варианта на приемната реч.
Понякога докато вървя в парка и я преговарям
се разплаквам от собствените си думи.
Това е болест.
Завиждам на всички успели български писатели.
И се гордея с тях.
А сега и тоя Букър.
Ни в клин, ни в ръкав.
Дявол го взел проклетия Букър!

Като не мога да се преборя за никоя награда за писане,
ще си създам собствена.
Миткова награда за литература.
Какви ще са критериите за победителя?
Сривовете?
Лъжите?
Изневерите?
Депресията?
Да, това ще е.
Ще се отличавам, задето с месеци едва ставах от леглото,
за да получа най-великата награда – живота си.
И то какъв живот, в който единствената ми мисъл беше за смърт.

По дяволите Нобела!
По дяволите Букъра!
По дяволите Митковата награда за литература!
Дайте ми ги всичките!
Жив съм.
Стига толкова награди.


Публикувано от Administrator на 25.05.2023 @ 13:10:39 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   mitkoeapostolov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.06.2024 год. / 18:26:06 часа

добави твой текст
"Нобелова награда за литература" | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Нобелова награда за литература
от Markoni55 на 02.06.2023 @ 13:07:42
(Профил | Изпрати бележка)
Това с наградите е винаги много спорно. За тази се получиха доста противоречиви мнения. Но нищо не може да се сравни с удовлетворението, че си запалил искрица в нечии очи, че твоето произвезение / текст, музика, филм, танц, картина/ е докоснало някого, дало му е надежда, отговор, път...
Аз съм имала такива срещи, които са ми дали много и са променили нещо в мен. И съм щастлива, че все още откривам такива книги, филми, песни, картини...
Това, че Г.Г не е моя автор, не значи нищо...Но и жаждата на награди е болест, в това си много прав.


RE: Нобелова награда за литература
от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 25.05.2023 @ 18:39:00
(Профил | Изпрати бележка)
Най-голямата награда за твореца е някой да му каже, че не става за нищо. Тогава твореца разбира, че тоя някой го е прочел, че е поел от живота, или от ада му, може и да не го е разбрал, но си е направил труд да го оцени.