автор: poligraf

Езикът ни, езикът - тъй омаен
за кой звучи така вибрато?
Човекът на земята тук е краен,
но вечни са след края му словата.

Извор си духовен, непрестанно бликащ,
Азбуко, ти, наша и нетленна,
ти, майката, едничка, на езика,
най-славната ни българска емблема.

Знаме си, което ни събира,
знаме, не което ни дели,
което славно триумфира
с българщина днес и отпреди.

Оцеляваме със теб отдавна
и то от хиляди лета,
с буквите ни, зарево безкрайно,
съкровището на изразността.

Гнездо на словото са те, елея,
за рана щипка сол или балсам,
душата могат всякак да излеят,
да галят нежно като светъл храм.

Без книгата човек е с мисъл сляпа,
душата гола е без буден дух
и празен е животът, сива пепел,
без слово пъстролико - ням и глух.

За азбуката наша и свещена
на създателите да благодарим,
пред Кирил и Методий - две икони,
поклон дълбок, главите да склоним!