автор: Marta

Не знам какъв-такъв е този май
и как пък тъй не рачи да се стопли.
Подухва северняк и зъзнем - знай
с качулки сме, сополите си чоплим.

Обула съм терлици у дома,
е, верно, че терлици, ма на босо,
надявам се на май и се теша,
че тия дни ще се поправи...
Росен
ще се разхожда из зелените треви,
насам-натам по припеците ще прилягва,
ще зяпа облаци...Звездите ще брои
и ще се кичи с макове за чест и слава.

Из рапицата като заоре
сред златни прахове и аромати -
ще има после олио да леем
из летните си манджи и салати...

Ако не беше толкоз колеблив
и нерешителен - като че неуверен,..
аз помня друг един - от слънце жив,
червен от макове, от огън - черен...

и златен, и висок, и синеок.
Тревите му се стелят пред нозете,
а славеите славят го въз Бог
и той искри, отвътре ярко свети...

Дъждовен май, обуй си еспадрили
и затанцувай сред звездите ярки -

тук шипки, рози, бели карамфили
ухаят и чертаят майски карти,
надраскали са мекото на здрача
и той, незрим, на глас дъждовен плаче...)

Послушай, май, не си прави оглушки,
вземи стопли душичките ни, душко!