Ще извадя сърцето си и далеч ще го хвърля -
да не чувства излишни неща.
И умът си ще смажа и в пюре ще превърна -
от мечти нямам нужда сега.
Ще затисна душата си с длани безчувствени -
докато тихо тя си скимти.
И уши ще запуша за песни прочувствени -
щом до мен да ги слушаш не си.
Ще боядисам и залеза в черно и кърваво -
дяволски вид ще му дам.
И накрая, в изчадие Адово ще се превърна -
този свят сътворен е за двама.