автор: Albatros

... аз няма да умра милиардер,
бедняк последен нявга ще си ида,
и щом над мен се стелне мракът чер,
Луната ще блести като скарида! –

в лагуните на твоите очи
аз да потъвам – все тъй ненаситен! –
и цялата Вселена да мълчи,
когато те докосвам по косите,

на скутеца ти – в роклята от лен,
да се прикътам – дребно котараче,
и ти ще бъдеш страшно мила с мен! –
защото – да си друга, няма начин,

без теб денят ми беше банков влог –
похарчих го – със всичките му лихви,
и само на небето знае Бог! –
за радостта – да бъда с теб, платих ли? –

букет ти купих с моя сетен лев,
с добро да помниш своя мил Валерий.
Жена, с която Бог ме вписа с кеф! –
сред всичките световни милиардери.

16 юлий 2021 г.
гр. Варна, 12, 45 ч.