автор: yotovava

– Смири се – ми рече потокът,
водата сред пясъка чезне,
покоят прилича на бездна –
там губиш се сам без посока.

Животът до стих се смалява.
Уж имал си време, а нямаш.
То – несподелено от двама –
най-страшно плътта наранява.

Душата си как да спасиш ли –
аз тайни рецепти не зная.
Ден иде гневът ти да стихне.

Но плащаш главница и лихви
с безплодни надежди докрая,
неволния грях не простиш ли.