автор: yotovava

Дрипаво слънчице, сиромашко –
то сякаш молци са го ръфали.
Три хлапета простреляха с прашка
вчера подивелите гълъби.

Тегне дим над смълчания извор.
И потъва в мъгла пиперлива.
А сланата оре подир изгрев
с леден плуг опустялата нива.

Остъклена реката сковава
на водите си бурните страсти,
сънен кос пустошта прекосява
и се скрива сред голите храсти.

И е есен. Толкова есен е –
утаява се плътно в душата.
Над бездомните клони надвесен,
мракът спря да ухае на лято.

А в дерето нашарено сляга
на валма кукувичата прежда.
Бог невидим е минал край прага
и оставил е стръкче надежда.