автор: Albatros

... и този ден отиде си мърцина, а другият ще дойде призори –
невям ми носи злато – пълна крина? – или поне една торба пари,
а може две-три бири да почерпи – или с тавенце печен кадаиф,
и аз – сред 7 милиарда шерпи, да се почувствам истински щастлив,
катерих върхове, които никой до днес в света не беше покорил! –
дълбах и катакомби със къртика под меките дъбрави през април,

потъвах във печално глухи урви – и хълтах във усой подир усой
с надеждата, че в нощите ми бурни и аз ще найда светъл миг покой,
раздавах с кеф на бедни и богати каквото бях във стихове мечтал,
не знам какво в замяна Бог ми прати? – навярно само тонове печал,
във windows-а на вашите компютри мълвя ви – неповикан философ –
живейте – и да се събудим утре! – във свят за Обич, Прошка и Любов.