автор: VladKo

Погали ме бе, глупчо! Почеши по темето и зад ушите кръглата ми котешка глава, пълна само с глупости. Наслади се на това пръстите ти да се хлъзгат по гладките ми косми, а гъвкавото ми тяло с благодарност да се извива под ласките ти. Този момент на нежност си е само наш.
Върнеш ли се от работа изнервен от нееднозначните отношения с колеги и началници, ти се потапяш в нашия микросвят, където можем колкото си искаме съзаклятнически да мълчим и да ни е хубаво един с друг. Седиш ли съсредоточен пред компютъра си, аз, естествено, ще мина между теб и него, защото (иска ли питане?) аз по определение съм най-важният. И ти няма да ме отпъдиш с ръка, а ще ме погалиш по гърба, защото не го ли направиш, то ще си е чиста загуба и за двама ни. А компютърът може и да потрае.
Помниш ли бяло-сиво-оранжевата котка, твоята първа любимка? Намери я като малко изгладняло котенце, което лакомо яде хляб от ръката ти. После, когато стана твое, то предано те чакаше да се върнеш от училище. Веднъж, когато ти правеше кьоравото пладне, то заспа върху корема ти, а ти след това не мръдна, за да не го събудиш. След твоите родители и близки то беше първото живо същество, което си обичал. Още не беше на възраст да се влюбваш в момичета.
А и още не беше прочел онова стихотворение, в което с жестока откровеност се казваше:
«Търси ме, ако нямаш котка или пък куче за другар...»
А финалът пък направо срязваше:
«И знай, че ако бил съм стока, не бих живял самичък аз.»
Е, не го вземай навътре де! Ти не си самичък, защото имаш мен. Ние, котките, сме точно за това. Нищо, че според някои сме били егоисти, коварни и прочее. Нахранваш ме, сменяш ми стърготините и усещаш доброто у себе си, потребността да се погрижиш за някого. Да му кажеш: «Яж бе, котаранчо миличък!»
Какво да се прави, децата ти поотраснаха, вече сами се оправят в живота, а ти трябва да продължиш нататък и положителните емоции, които ти нося, са твоето гориво. Иначе би останал да се вариш в собствен сос.
А помниш ли, когато беше на гурбет и успя да намериш квартира с нисък наем, понеже трябваше да се грижиш за три котарака? С единия от тях бързо се сприятелихте. Вечер ти седнеше ли, и той довтасваше и се качваше на коленете ти. После маршируваше на място с предните си лапи. Казват, че така правели котките, които не били достатъчно кърмени от майките си.
И когато дойде време да те возят до следващата ти квартира и ти слагаше куфарите в багажника на колата, появи се отнякъде новият ти приятел. Той разбра всичко и започна жално да мяука. Ако се разровиш в паметта, май че няма да намериш друг случай, когато някой толкова спонтанно да ти е показвал, че ще му липсваш.
А сигурно не си забравил и за котарака на оная дама, която ухажваше след развода си с надеждата едно плюс едно да направи две. Ама от тая работа нищо не излезе, че цигулките ви бяха настроени все на различни октави. Беше останал да пренощуваш при нея и се събуди от това, че котаракът й ти ближеше главата. Ти се затаи, за да не го уплашиш, а всъщност ти идеше да го разцелуваш. Той продължи с близането, а ти отново се унесе в сън.
Впрочем окажа ли се котарак-дълголетник, ще излезе, че с мен ще си изживял долу-горе толкова време, колкото и когато си бил женен. Какво да се прави, моят живот тече седем пъти по-бързо от твоя. Някоя сутрин ще се успиш и ще си дадеш сметка, че не съм дошъл да се разхождам безцеремонно по одеалото ти, напомняйки с мъркане, че паничката ми е празна. Ще станеш от леглото и ще ме завариш заспал за последен път. Не знам дали ще пуснеш сълза, но съм сигурен, че цял ден няма да ти се говори и няма да искаш да видиш никого.
След някое време може би ще си намериш нов котарак. Но това няма да съм аз. Няма да има кой да си отърка главата в лицето ти в знак на приятелство.
Та затова, глупчо, погали ме, докато все още ме има.