Живееше си вещица щастливо.
Магии правеше - за здраве и любов.
Сърцето и обаче беше диво -
не отговаряше на ничий зов.
Живееше си тъй сама в гората,
сред хиляди животни и цветя.
Но, видиш ли, съседката позната
за някакъв магьосник спомена.
Той бил дошъл от някъде далече,
загадъчен, красив и непознат.
И, вещицата, тъй докат" и рече,
го зърна сам, излизащ зад дъба.
И всичко някак стана по-различно,
и времето дори поспря за миг.
И искаше и се, напълно нелогично,
с магия за любов да го лови.
Така и не разбра, че тя е жертва,
оплетена в магия за любов.
От векове заплетена е плетката,
в предишен вещерски живот.
На този същият наречена,
без своеволие и капчица инат.
Почувства се фатално тя обречена
в любов към този напълно непознат.
Така си мислеше, но сега плащаше
за минало, забравено отдавна,
когато горделиво му изпращаше
любовните писма обратно.
Но хрумна му - сърцето счупено
в живота следващ ще си излекува,
с магия древна и изучена -
ще я накара да лудува.
И тъй оказаха се двамата
насред гората, край дъба,
под чиито клони, в сянката,
тъй влюбена сега е тя.