автор: Albatros

... дъждът над Варна дълго не откара и не намокри никого почти,
тревичката разпука тротоара – и тихо милна моите пети,
брезичките разлистиха се – бели, и в дворчетата с вехтите асми,
облекли леки роклички с дантели, се вейнаха на припека моми –
веранди с мушката и орхидеи изскърцаха с разсъхнати дъски,

момчетата през мокрите алеи се метнаха на летните кънки,
преди от хълма мракове да слязат на вълнолома, грохнал като кит,
със лонда риба мина матрапазът – довечера ще опека сафрид,
ще ви помахам с лятната си шапка, спокойно спете в звездния си кош! –
търкулнах се – една дъждовна капка, по вашия прозорец тази нощ.