автор: Albatros

... понякога – наритано дете, се питам – и в това не виждам драма,
защо ли книги никой не чете? – и хора във книжарниците няма,
със стихчетата мои във Facebook дори не мога да си купя хляба,
но си живея – все така напук! – по-беден от пристанищен бараба,
нали съм си издухан, сам и стар, и никому за мен не му и дреме,
съм пътник през световния пазар, платил си триж за Божието време,

а аз дори не знам добре какво сергията пред мене ми предлага? –
парфюмче от сандалово дърво, или панел? – подгизнал се от влага,
дали една самобръсначка „Bic”, или минута телевизионна слава,
ужасно е – че съм дошъл за миг! – а всичко покрай мене се продава,
и, всъщност, за какво, до днес не знам, редих ви думи? – цвете подир цвете.
Бих предпочел да бъда адски сам – пред ужаса да пукна непрочетен.