Светкавици разнищват разума и волята,
светкавици проблясват в тъмна нощ -
да ливне топъл дъжд гергьовски чакат хората,
уви, слана попари вяра, мощ.
Отрупа пролетта дърветата с безплоден цвят,
с надежди голи още от зори -
дали усмихнати годините ще долетят
да върнат вярата във наш,те дни.
В помръкналото утро с примка безпощадна
България в корупция гори,
тук всеки опит глух и сляп е за промяна,
всеки ден погребва своите мечти.
И няма кой, и няма кой таз болка да възпре,
да угаси тез лумнали пожари,
надеждата едва тогаз последна мре,
когато има кой да се опари…