автор: yotovava

Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли.

Мълчахме дни и векове –
и сякаш, че не сме живели!
Куп беловласи ветрове
прошетват тихите недели.

Забравила съм как шепти
дори с дъжда в среднощ улукът.
Как орехът заплита стих
и с клонче в тъмното почуква.

Такава тишина – да спреш
от тежкия й дъх да дишаш.
Най-страшно е да разбереш,
че вече си съвсем излишен.